Изгубеният ключ към любовта
В скритите воали на нощта,
неуморно времето изтича,
осени ме пролетна мечта
да се събудя от зимния си сън.
Разкъсвам лепнещия мрак
които е обвил душата ми
за да открия изгубения път
към себе си и любовта...
И в скритите воали на нощта
илюзорният ми свят бавно
се разпада на късчета -
звездни атоми...
И този вик на самота,
които във вените пулсира...
Крещи в нощната тъма -
крещи от болка и немилост.
Коя съм аз!
Защо съм тука?
Защо пиша стихове в нощта?
Нима искам да открия...
изгубения ключ към любовта.
Защо и как се случи всичко?
Разпада се света около мен...
Къде сгреших!Нима не трябва!
Да бъда себе си в тоз лъжовен свят!
Затова нека ви разкажа за пътя на душата...
Една жена и пътя на душата,
тя търсеше и търсеше,
вървеше в мрака...
Единствено една светулка
тя носеше в ръцете бели,
която показваше и пътя,
които бе постлан с тръни...
Вървеше без почивка, без умора
в сърцето пазеше - любов и вяра
и тихо в тишината устните шептяха,
че любовта ще разпръсне мрака...
Тя много пъти падаше по - пътя,
към своята душа вървеше,
на омразата с любов отвърна,
но злобата така кървеше...
Нараняваха я с думи тежки
и омразата я следваше навсякъде.
Като ранена птица се блъскаше
в остриетата на тъмнината...
но пазеше в сърцето онзи пламък,
които кара кръвта да закипява...
Не се пречупи в битката с мрака
и изгради наново най - светлия си свят
от късчетата разпилени - звездни атоми...
И погледа и пак обгръща галактики -
а пътя се извива там сред звездите.
Открила отново изгубения път -
ключа към душата си...
обгърната от звезден благослов!
И надеждата да живее в един мирен свят,
обгърнат от любов и светлина...
© Катя All rights reserved.
