Изгубеният ключ към любовта
В скритите воали на нощта,
неуморно времето изтича,
осени ме пролетна мечта
да се събудя от зимния си сън.
Разкъсвам лепнещия мрак
които е обвил душата ми
за да открия изгубения път
към себе си и любовта...
И в скритите воали на нощта
илюзорният ми свят бавно
се разпада на късчета -
звездни атоми...
И този вик на самота,
които във вените пулсира...
Крещи в нощната тъма -
крещи от болка и немилост.
Коя съм аз!
Защо съм тука?
Защо пиша стихове в нощта?
Нима искам да открия...
изгубения ключ към любовта.
Защо и как се случи всичко?
Разпада се света около мен...
Къде сгреших!Нима не трябва!
Да бъда себе си в тоз лъжовен свят!
Затова нека ви разкажа за пътя на душата...
Една жена и пътя на душата,
тя търсеше и търсеше,
вървеше в мрака...
Единствено една светулка
тя носеше в ръцете бели,
която показваше и пътя,
които бе постлан с тръни...
Вървеше без почивка, без умора
в сърцето пазеше - любов и вяра
и тихо в тишината устните шептяха,
че любовта ще разпръсне мрака...
Тя много пъти падаше по - пътя,
към своята душа вървеше,
на омразата с любов отвърна,
но злобата така кървеше...
Нараняваха я с думи тежки
и омразата я следваше навсякъде.
Като ранена птица се блъскаше
в остриетата на тъмнината...
но пазеше в сърцето онзи пламък,
които кара кръвта да закипява...
Не се пречупи в битката с мрака
и изгради наново най - светлия си свят
от късчетата разпилени - звездни атоми...
И погледа и пак обгръща галактики -
а пътя се извива там сред звездите.
Открила отново изгубения път -
ключа към душата си...
обгърната от звезден благослов!
И надеждата да живее в един мирен свят,
обгърнат от любов и светлина...
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрав! И бъди надеждна!...
-
Анастасия, благодаря ти за хубавия коментар!
Понякога се изгубваме по -пътя и тръгваме по трънливия...
за да намерим вярната посока която ни показва, че най - трудния
и дълъг път е да намерим себе си!
Владислав, благодаря ти за хубавите думи!
Искрено се зарадвах на коментара ти!
Иване,много мислех какво да ти отговоря
затова реших да те поздравя с един мои стих!
Една жена
Вървя из звездните пътеки
с любов отронвам греещи звезди.
Надежда, вяра и любов...
зазиждам в своето сърце.
Блестят очите и попиват,
любов и мир под звездния разкош.
Душата ми блести щастлива
от този звезден благослов...
И всичко земно някак избледнява,
изгуби се в пространствения вектор,
лъжа и подлост и измама,
далеч от мен, от мен остават...
Вървя сред звездни водопади,
сърцето пълни се с любов,
събирам в шепи и раздавам
на всички вас със благослов...
Това е ново измерение,
това е приказка една...
Една жена събира в шепи
мечти , любов и светлина.
Цвети, благодаря ти! -
Хубаво е!!!
-
Не само дълбоко-чувствена поезия, една изповед, ретроспекция на живота на лирическата, навява тъга но и толкова размисли, красиво написано произведение, за което аз горещо те поздравявам!
-
И блестят в утринта неродените дни...
и ни мамят магически по - тях да преминем.
Вече знам, че този свят е безумно красив
когато с обич докоснем душата си!
Младене, благодаря ти за искрения коментар
и позитивните пожелания за творческо вдъхновение!
Понякога наистина се нуждаем от приятелска протегната
ръка за да продължим напред!
Марина,благодаря ти за хубавите думи!
Веси, благодаря ти!
Затова отронват очите горещи сълзи
и превръщат се в ясни звездици -
за да покажат, че вече светъл е пътят ни,
светъл и бял прегърнал мечтите си!
Благодаря ви! -
"Разкъсвам лепнещия мрак
които е обвил душата ми
за да открия изгубения път
към себе си и любовта..."
Чудесен стих. Поздравления!!! -
Това е една дълбоко чувствена поезия, прекрасна, нежна и красива...!!!
"В скритите воали на нощта,
неуморно времето изтича,..." -
"Коя съм аз!
Защо съм тука?
Защо пиша стихове в нощта?
Нима искам да открия...
изгубения ключ към любовта."
Тези чудесни, по същество религиозни въпроси, отекват доминантно в тази лирична изповед и ми припомнят думите на художника Пол Гоген:
"Кой съм аз?
Откъде съм дошъл?
Накъде аз отивам...?"
Добре е, че си задаваш толкова важни въпроси, Катя! Без тях няма и отговори. Много ми хареса образът ти:
"Като ранена птица се блъскаше
в остриетата на тъмнината..."
Той е истинска находка, за която те поздравявам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Марин, благодаря ти!