Изгубеният свят
" ... небе по-нежно от коприна -
това е моята родина! "
Младен Исаев
Ще ти разкажа за Изгубения свят -
за моята единствена Родина.
С небе, изписано в лазурен цвят
и както пееше се "... от коприна" .
То беше дом за птичите ята
и райски звуци лееха се във простора.
Неземна беше моята страна,
а ние други бяхме... Бяхме хора!
И планините бяха планини -
със склонове, облечени в дървета.
Вековни дъбове, ели...
Историята пазеха за три морета.
Полята мамеха със цветове,
прилични на родопско одеало.
Там Бог рисувал векове,
но после нещо го възпряло.
Крайбрежието викаше ни с глас.
Очакваше ни всяко лято, зажадняло.
Да го докоснем, да го съживим.
Сега от сгради, казва, му тежало.
Децата бяха благодат.
Родителите им за тях живяха.
Достойни бяха жителите на Изгубения свят,
но изродиха се. Не оцеляха.
Мнозина се продадоха за без пари.
Те май така и не разбраха.
Предадоха История, съдби.
Отстъпиха от бащината стряха.
Честолюбивите пък тръгнаха напред -
с разголени гърди, без брони.
Разтърси ги Железният юмрук.
Издигнаха около тях кордони...
Сега разбираш ли защо
се чувствам сякаш съм сираче?
Разбираш ли защо съм тъжна
и често... Много често ми се плаче.
© Детелина Стефанова All rights reserved.
