Изгубено бъдеще
По улици пусти върви босоного момче,
посърнало, чорлаво, дрипаво, с тъжни очи
подире си тътри любимото свое мече,
а вътре в душата му огън гори и боли.
“Добро утро” казва на всеки един минувач,
но отговор няма, не ще е добър този ден.
Стомахът е празен, гладът е коварен палач,
а крачи момчето и кима с глава: “Добър ден”.
Луната нащърбена сякаш сърдито мълчи,
крещи тишината, раздира небесния свод.
Защо позволихме тъгата в невинни очи...
в клошар и във просяк превърна се беден народ.
В черупката своя се сгушил човекът и там
изпитва ли ужас и гняв или болка и срам!
Човешкото сякаш порой го отвлече. Не знам…
Човеко, защо разрушаваш човешкия храм?
Да крачат по улици мрачни деца и бащи,
изгубили вяра, надежда и светла мечта.
Кръговратът житейски защо ни така раздели?
И мои, и ваши… децата са НАШИ деца!
© Златка Чардакова All rights reserved. ✍️ No AI Used
