Едно изгубено сърце,
на възраст вечна младост,
не може да се прибере,
то сляпо е за жалост.
Видяно за последен път
всред весели другари,
в пиано бара „Райски кът”
на четиринайсти февруари.
Паспортът е с изтекъл срок,
от близо сто години,
прави алергии и шок
от лицемерните ваксини.
Но носи много на живот,
илюзии и вяра,
наивно до оранжев код,
на Афродита отговаря.
© Ивон All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
