Изгубеното петолиние
Звездите все така остават твърде далечни
и тайничко проблясват в между
галактическите вълшебни пространства
а изгубеното петолиние се покрива
с най-финия космически прашец
и избледнява... заглъхват песните
а тишината заплита мислите
дори когато не пиша - дори когато
няма какво да кажа - мислите пътуват
и докосват между галактическите пространства!
Тревожно е времето - а илюзиите като
сапунени мехури се издигат и разпиляват
цветовете на дъгата - където блести надеждата!
Тревожно е времето и безпощадно руши
старите химери до основи и заличава следите
на историята и пътеките се губят във забрава...
А във мислите става все по-пусто и изгубени
в лабиринта на живота бездомно се скитат...
И изгубеното петолиние все повече ми липсва...
Доброта - мир и светлина за душите ни звездни!
Ремикс на нашите мечти - песента е слънчев лъч
разбулва мрака и завесата повдига за светлината!
Мисъл чиста - мост между световете...!
Фар самотен - сред океан от човешки съдби!
Солта на живота блести в сълзите на вселената!
Най-нежната ласка - нежен трепет на вятъра
докоснал сетивата ни с любов... пробужда сетивата
и ни вдъхва сили напред да продължим...!
Изгубеното петолиние така ми липсва
и искам отново да го преоткрия...
Но, светът не се събужда - пленен е
във лапите на мрака... И не се събужда...!
Обличам звездните одежди и вървя...не спирам...
Вървя по - пътя стръмен и опасен...смелост е...!
А тръните откъсват си звездици та пътят
ми след мен да бъде светъл... и пърха надеждата
с крилата си снежно бели - като Ангел хранител!
Да бди над света и любовта да озари вселенските
простори... а времето прокарва нежно пръсти
по най-фините струни в душата та песента и
да остави светла диря във ефирния свят...!
04.08.2023г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
