Изхитрих се...
Изхитрих се...
Разхождам се и си мисля просто...
Как мога да запазя тази тайна...?!
И да се опитвам тъй упорито...
и тъпо да не си мисля за теб...?!
И вървейки, да си пея тихо "Уууу"...
Но си във всяка една частица ...
и сърцето ми вече отдавна завладя...
и всичките изходи с ключ заключи...
Така, че предполагам плахо,
че ме изхитри и се изхитрих...
да не се изправя пред теб...,
но за нищо не послужи това...
И плочата не спира да се върти...,
а машината за писане да трака...
и само тялото без душа танцува...
а аз все още се инатя ли инатя...
Да не си мисля и мечтая за теб...
Да не ти се призная и споделя...
Да не се предам на опиянението...
да не те обичам, както те обичам...
Треската, обаче и с вода ме изгаря...
и няма никаква милост към мен...
Така че, кажи ми! Какво да направя...?
Как да не си във всяка една песен?
Кажи ми как да потуша този пожар?
Как да не избухне бомбата в мен....?
Всеки път, когато тъй се усмихваш....
и осъзнавам как нелепо се изхитрих...
Реалността да се превръща в реалност,
а реалността да не търси да е такава...
Обясни ми, какво се случва всъщност...? -
Но има ли значение - пак се изхитрявам...
И в безумието - на себе си се смея...
Каква глупачка съм?! Разбрах вече.
Чувствата си не мога да променя...
Но не само аз се крия...и хитрея....
© Лили Вълчева All rights reserved.
