Изживей ме... на въздишки

Aug 19, 2010, 8:38 PM

Poetry » Other

828 0 3

Ако очите ти потънат в мен

и ме избродиш цяла на въздишки,

едно жадуване с вик почти студен

ще прогони трънливите ми мисли...

И ще спра да се преливам в пустото,

на скучните си делници да бъда вярна,

една душа със хиляди лица (измислици)

ще спре да сплита грешни истини...

Не ми показвай лесни пътища,

по които да вървя, нарамила условности...

любов се ражда в нищото

и умира от поставените граници...

И ако ще бързаш,

по-добре не ми се случвай -

в рамки не умея да се вмествам,

от шумните раздели съм притихнала,

от крясъци-емоции

спрях да чувам себе си...

Please sign in with your account so you can comment and vote.