Изживей ме... на въздишки
Ако очите ти потънат в мен
и ме избродиш цяла на въздишки,
едно жадуване с вик почти студен
ще прогони трънливите ми мисли...
И ще спра да се преливам в пустото,
на скучните си делници да бъда вярна,
една душа със хиляди лица (измислици)
ще спре да сплита грешни истини...
Не ми показвай лесни пътища,
по които да вървя, нарамила условности...
любов се ражда в нищото
и умира от поставените граници...
И ако ще бързаш,
по-добре не ми се случвай -
в рамки не умея да се вмествам,
от шумните раздели съм притихнала,
от крясъци-емоции
спрях да чувам себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Димитрова Всички права запазени
