Dec 5, 2012, 5:49 PM

Изкривено

  Poetry
937 0 2


Сама. Крива улица.

Разкъсани спомени.

Сълзи във лъжица

и мечти прогонени.

Студена любов във горещи нощи.

Пречупена гордост

и нула задръжки.

Ум без мъдрост.

Размътен разсъдък.

Тишина. Счупена чаша.

Изречена присъда.

Ах, обич наша...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...