Изкупление (Усмивка)
Изкупление (Усмивка)
... Тишината всеки миг ще отлети,
криле помахала доволно на раздяла;
Химн тържествен е готов да зазвучи,
но слънцето на радостта, едва изгряло,
извръща питащи, посърнали лъчи
от дивното, овално огледало
на двете, дълго чакани очи;
Трагично-тъмни, ту тревожно-сини...
Защо пак в езерната бистрота,
намятат чувствата страха си раковинен
и плува лебедът – вменена самота?
Вече знаех кой жестоко угасил е
звездите августовски, първата зора –
Градилият поредната Бастилия;
Там, в мрачните ù, каменни недра –
извечен паметник на мъжкото безсилие –
кове канони инфантилна суета,
скрепени винаги с печат – „насилие”.
И таз абсурдна, примитивна власт,
призвана е да храни, да опази
едно чудовищно и ненаситно мъжко „Аз”.
Ти идваше, успяла да намразиш!
Смълчано-пуста е Безгрижната пътека,
напразно чакала по нея да пристъпиш
свободна, пееща, ефирно-лека;
Вървиш по стария, утъпкан път,
понесла болката, навярно отдалеко –
към този мой орисан кръстопът,
където любовта е само беден лекар,
с ръце изплашени да не сгрешат...
Прощаваше, по женски разгадала,
че бледият ми порив плаща дан
на клада – вярно, неотстъпно гряла
един непреболян момчешки блян;
Приемаше стерилната ми длан –
дланта вещаеща, обричаща раздяла...
Объркан, трогнат, коленичил в храм –
отпивах от умората ти зряла;
Долавях миналото, тягостния здрач
в задъхания шепот на гърдите,
редуващи желание и плач;
С целувка галеща, атлазно-благодарна,
зовях към устните ти пареща роса -
дано изтръгне от прегръдката полярна
замръзналите знаци на смеха;
Усмивка мъничка, болезнена и слаба,
за миг разкъсала решетките тъга;
Усмивка майчинска – прощаваща и блага;
Усмивка укорна, потулвана в нощта;
Усмивка, розата дискретна – там, на прага.
Усмивката ти – жалък грош наслада! –
Превърнах я в явление, в съдба,
дори такава, тя бе незаслужена награда
за моя избор – да лекувам, да теша,
вместо истински, по мъжки да обикна
издраната ти с кремъци душа.
Ти тръгваше. Отново. И отново...
Безмерно дала ми. Дали бе взела?
Кътам късчета - блещукащо олово,
забравени сред тъжната постеля...
31.07.2014
© Людмил Нешев All rights reserved.
