Изкушенията на поета
Поетът падаше във бездни черни,
политаше през пътища безкрай,
увисваше над нощите безмерни
и стъпваше във радостния рай.
Наливаше пенливо вино
в пресъхнали, затворени уста.
Прегазваше насрещни мисли
с изронени от вятъра слова.
Поетът носеше със себе си стрелите,
с които бранеше фалшивите неща.
Обърна се, погледна ги в очите
и пожела си да не бе така.
Пазарът шумен беше, и безкраен,
с предлаганата в него самота.
Поетът знае, че в потаен
кът може да са живите слова.
© Нико Ников All rights reserved.
