Sep 17, 2014, 2:52 PM

Изкуство

481 0 0

И сякаш от речник сянка пада,

върху горещ асфалт, в сурово лято.

И думите превеждат се сами,
асфалта полират, горещо олио излято.

Такива са думите в сърцат влюбени,
Падат, разстилат се, събират се в едно.

Без преводач намират се, а са като в купа сено.

Изкуство някой казват било е да обичаш,
а не е туй живота, дет изкуство ти наричаш.

И не е ли от бога даден тоз закон -

човек за теб да намираш

измежду хора милион.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Брънков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...