Излитане
Имаме рани. И слепи мечти.
Бъдеще тлее. Всички са жадни.
Може ли някой да разгради,
нашето днес на части съставни?
Знаме се вее – тънка коприна.
Гнили надежди. Стряха разбита.
Тъжните пеят. Злото премина.
„Има ли живи?“, то не попита.
Слънце фалшиво грее лицата.
Ледени хора дават усмивки.
Ние сме живи. Лудият вятър
пак е прострял мръсна завивка.
Имаме рани. Черни, дълбоки.
Мокри сърца. И износени длани.
Аз съм звезда. И блестя едноока.
Нямам лица. И летя без посока.
© Димитър Драганов All rights reserved.
