Излъжи ме, поете
вдъхновено от "Излъжи ме, съкровище" http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=107539
Излъжи ме, поете,
дари ме със блян за безсмъртие -
че съм нежната рима на твоите гневни куплети,
че съм нокът, разчоплил кората на твоето крехко предсърдие,
екстрасистула влюбена,
дето наяве накъсва дъха ти,
а пък нощем в съня си я търсиш ли, търсиш изгубена...
Излъжи, че съм капка отрова в кръвта ти -
тази капка отровна,
която те кара да чувстваш и дишаш.
Излъжи, че съм аз, дето винаги все е виновна,
за това, че се смееш, че плачеш... И даже, че пишеш.
Излъжи ме, а аз
зная как да повярвам на всичко.
Тази стара реалност, отдавна скована и в мраз,
и в нелепо до кикот, в бездушно до скука приличие,
не побира и част от това, дето всъщност съм аз.
Може бързо да свърши -
до края на другата строфа,
до ръба на поредния лист от тефтера ти смачкан.
Но ще стигна докрая с очи, пълни с теб. И с любов.
Излъжи ме, преди да направя последната крачка.
© Христина Мачикян All rights reserved.
