В бясна надпревара със спрялото време.
Часовника цъка, отмерва все наобратно.
Няма ден, няма година, днес идва,
след него и утре, а утре преобръща се в днес!
Светът се върти....все натам,
„Но накъде?” - питам аз бясно.
Сърцето ми бие ли или още е спряло?
Кога съм? И все пак -къде?
Търся душата си, но в мъглата съм сляпа.
Все още съм цяла тук на земята, но душата се лута в задуха, иска да диша!
Светът е измама, щом ние сме живи,
а душата е мъртва.
© Цветелина Тодорова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
