В бясна надпревара със спрялото време.
Часовника цъка, отмерва все наобратно.
Няма ден, няма година, днес идва,
след него и утре, а утре преобръща се в днес!
Светът се върти....все натам,
„Но накъде?” - питам аз бясно.
Сърцето ми бие ли или още е спряло?
Кога съм? И все пак -къде?
Търся душата си, но в мъглата съм сляпа.
Все още съм цяла тук на земята, но душата се лута в задуха, иска да диша!
Светът е измама, щом ние сме живи,
а душата е мъртва.
© Цветелина Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
