Feb 16, 2019, 5:41 PM

Измама 

  Poetry » Other
651 0 2

В бясна надпревара със спрялото време.

Часовника цъка, отмерва все наобратно.

Няма ден, няма година, днес идва,

след него и утре, а утре преобръща се в днес! 

 

Светът се върти....все натам, 

„Но накъде?” - питам аз бясно.

Сърцето ми бие ли или още е спряло?

Кога съм? И все пак -къде?

 

Търся душата си, но в мъглата съм сляпа.

Все още съм цяла тук на земята, но душата се лута в задуха, иска да диша! 

Светът е измама, щом ние сме живи,

а душата е мъртва.

 

© Цветелина Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??