В бясна надпревара със спрялото време.
Часовника цъка, отмерва все наобратно.
Няма ден, няма година, днес идва,
след него и утре, а утре преобръща се в днес!
Светът се върти....все натам,
„Но накъде?” - питам аз бясно.
Сърцето ми бие ли или още е спряло?
Кога съм? И все пак -къде?
Търся душата си, но в мъглата съм сляпа.
Все още съм цяла тук на земята, но душата се лута в задуха, иска да диша!
Светът е измама, щом ние сме живи,
а душата е мъртва.