Измамен читател от псевдописател
ИЗМАМЕН ЧИТАТЕЛ ОТ ПСЕВДОПИСАТЕЛ
Хубавата рима
е част неделима
от всички куплети
на наш`те поети,
но много от тях
забравят това
и, будейки смях,
поставят слова
така, безразборно,
нахалост безспорно,
и тази си схема
наричат поема.
И мислят си те,
че туй е добре,
но сборът от думи
извършва зулуми,
правейки по-редки
мозъчните клетки.
Седи си във къщи,
чете и се мръщи
объркан читател
(навярно гадател).
От предната дата
си блъска главата
над някаква проза:
„Любовна хипноза”.
Учудено гледа
няколко реда,
опитвайки бърже
словата да свърже,
но няма представа,
че туй се отдава
само на оня
(дето го гоня),
написал бозата
и склонен да смята,
че тя се приема.
Ще има да взема!
Напълно отчаян,
от ярост замаян,
на крачка от краха
седи сиромаха.
„Мангизи съм дал
за тоя парцал,
но честно признавам,
че нищо не вдявам.
Какво ли изобщо
намерил е общо,
сравнявайки „есен”
със „хубава песен”,
а после към тях
прибавил и „грях”.
Във другата строфа
до „люлка” и „кофа”
поставил „любов”,
„брада”, „земен ров”,
„модерен балет”
и „свински котлет”.
„Любов” и „люлка”?Да.
Но „кофа” и „брада”?
Това пред мен сега
е някаква шега.
„Есен”, „песен”,„грях”?
Пуши ме на смях.
Как се връзват тия?
Пълна простотия.
Ооо! Това е края!
Що е туй? Не зная!
Смисъл грам не влага!
К’вот му дойде слага.
Вече се не трае!
Писна ми! Това е!
Хвърлям таз отрова,
искам книга нова,
във която има
100 % рима,
смислено сглобена,
стилно подредена -
все ще се намери
нещо на Валери”. –
рече си на ум
и пое към ЦУМ.
Така тоз читател,
сериозно изпатил
не ще купи вече
туй, що го обрече
няколкото дена
да псува кретена,
чиято „поема”
го кара да взема
силни транквиланти,
антидепресанти,
течни аналгини
или аспирини.
А този „поет”,
нормален наглед,
ще бълва отново
своето слово,
което не става,
ала се продава,
щот на тоя свет -
балами безчет.
Любопитен съвет
за завряния зет:
Такваз книга съща
на своята тъща
бързо подари,
ще я измори.
Няма да мърмори,
няма да ти спори,
ще е изтощена
и опитомена.
Живота ú скъсява,
а твоя го спасява.
Вярвай, ще сполучиш,
ако се поучиш!
© Марин Цанков All rights reserved.
