Измамникът в мен
Измамникът в мен
Темата за мен е много тежка,
затова, за да не стане грешка,
преди да съм написал още ред,
ви казвам: - Не съм въпросният поет!
От другия във мен ще се оплача,
макар да знам - трудна е задача,
защото отскоро ясно подозирам,
че вече никой не ме разбира.
Бях си тъпанар, доволен и честит,
от популярен в родината ни вид,
но веднъж дойде някаква си муза,
търсела съседа, асистент във ВУЗ-а.
- Грешка имате - ù казах кратко,
но тя така усмихна ми се сладко,
че нещо в главата ми изпуши
и музата... там някъде се сгуши.
От тогава някой в мен
драска стиховете нощ и ден,
нямаше да е истинска беда,
ако не искаше и да ги чета,
дори не знам какво ми казва
и пунктуацията рядко спазва.
Посрещнах първите с насмешка
- нощта ми бе неустоимо тежка,
но другите... какво да кажа, аз не знам
- направо ме избива срам.
Например пише - "влюбен вятър".
Къде го има? Това да не е театър?
За вятъра аз много знам,
изпитал съм го на гърба си сам,
онзи ден в студа - смях не смях,
от вятър само дето не умрях.
Или друго - "шепотни мъгли",
от тях направо побиват ме игли,
от такива дрън, дрън мъгли
жигулката всичките ъгли смени.
Навсякъде любов, любов... е стига!
Ние да не сме от пета лига?
Това го знам!... Бях влюбен в първата жигулка
- гиздава - същинска млада булка.
Да вземе разгоненото псе
в службата стиховете да чете,
от тогава всичките колежки
не говорят за никакви болежки,
мазно, мазно ме поглеждат
и честичко бюрото ми подреждат.
В такъв свят не съм щастлив...
изведнъж към мен стана завистлив.
Знам, че нещо никак не е в ред,
щом зове се другият във мен поет.
© Запрян Колев All rights reserved.
