Измерение
Не се измерва любовта,
зачената като зародиш
и с капчица всмукана роса,
в система имунно безгрешна,
с ключалка кодирана
и изход зазидан,
и пазен съкровищно в бъдното,
в най-дългата приказна нощ,
сред светулчени пламъци съдни...
Очаквам я с пролетен зов,
през зимните, бисерни месеци,
нали затова е любов,
с бляскави, светулчени трепети
и чезнеща в късчета свои небе,
там търся я, брънчицата да хвана,
любовта в светлина да расте,
там чака я някой безмерно, диханно,
във бисерно време, дъхът й да спре...
зачената като зародиш
и с капчица всмукана роса,
в система имунно безгрешна,
с ключалка кодирана
и изход зазидан,
и пазен съкровищно в бъдното,
в най-дългата приказна нощ,
сред светулчени пламъци съдни...
Очаквам я с пролетен зов,
през зимните, бисерни месеци,
нали затова е любов,
с бляскави, светулчени трепети
и чезнеща в късчета свои небе,
там търся я, брънчицата да хвана,
любовта в светлина да расте,
там чака я някой безмерно, диханно,
във бисерно време, дъхът й да спре...
© Мариола Томова All rights reserved.
