Nov 26, 2009, 12:56 AM

Измислена битка 

  Poetry » Love
637 0 5

Сега си мисля, че водех

измислена битка със себе си,

по горещите въглени ходех,

изгарях си старите белези…

 

Отвикнах от твоето тяло

и гледки от димни завеси,

не си ли  жената във бяло,

която света ми разтресе…

 

Била ли си вечна, кажи ми,

защото не мога да дишам -

дъхът ми е стегнат от рими,

а чувствата вече са киша…

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??