Измислени дни
Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни.
Запява балади нощта.
Звездите по двойки, бездумни,
в небето танцуват хора.
Луната със четка голяма
рисува сърце на брега,
вълните облечени в пяна
се влюбват в насрещна скала.
Проблясва във пясъка мида,
със перличка - няма сълза,
една песъчинка съзида
седефно нова мечта...
Сънят в двете длани се сгуши.
Усмихнато кимна с глава.
Там, някой го беше научил,
да диша любов в самота.
© Таня Мезева All rights reserved.
