Ей така, просто се случваш...
без заря и звън на камбани..
в моите мисли отключваш
думи, тъй дълго мълчани...
къс луна в слънчева локва,
пеперуди, превзели дъгата,
сирена засмяно подскоква -
яхва чайка, скрита в тревата...
Ей така... просто... без чудо
появи се зад ъгъла прашен...
теб дари ми те лятото лудо
и светът съвсем не е страшен...
Р.Д.
© Румяна Димитрова All rights reserved.