Изморен се събуждам
В загубено време прекарвам аз дните си
и отново поглеждам плахо встрани.
Овъглени догарят в пепел мечтите ми
и наведох главата си както преди.
Изморен се събуждам,
надежда загубвам.
Потръпвам от ужас,
не мога да виждам
друго...
че вчера те срещнах.
Изнервено стъпвам
в чакана радост,
че утре си тръгвам.
Но къде?
Не спирам да мисля...
Безчувствени погледи бавно отправям,
сълзите студени във лед се превръщат.
В питие охладено отново забравям
как влюбени двама там се прегръщат.
LIKADEVONEN / 07.03.08y. 14:00h. /
© Илия Деведжиев All rights reserved.
