Измъчена душа
Не ме залъгвай с купища от рози,
не ме подмамвай с топлия Хавай,
сърцето огън в себе си ли носи,
че всяка вечер тайничко ридай.
Не ми показвай тези скъпи рокли,
не ми купувай този бляскав грим,
душата ми за мъничко любов те моли,
а не за злато, за имот и за пари.
Не ми пробутвай тези стари фрази
и таз студена, безпощадна длан,
сърцето ми не може да те мрази,
а ти възползваш се без срам.
Не вярвам вече на усмивките фалшиви,
нито пък на погледа с угаснали звезди,
не вярвам и на твоите постъпки мили,
със които времето ми озари.
Не искам пак по цели нощи
да тъгуваш в мислите ми сам,
не искам подир мен сълзи да рони
моят собствен пренебрегван свят.
Искам днес с оназ незнайна сила,
дето ти помогна да ми се явиш,
искам тя сега да те изгони,
да те прати своя път да извървиш.
Искам някъде далеч да срещнеш
млада, непокорна и добра,
жена с характер, дето да обичаш,
както те обичаше и теб една.
И в сърцето ти пожар да пламне,
после да угасне в самота
и тогава да се сетиш пладне,
за оназ забравена, измъчена душа.
© F.a.p All rights reserved.
