Jun 5, 2009, 10:04 PM

Измълчани пожари 

  Poetry » Other
821 0 20

Измълчавам пожарите 
в дъжд
и преливам понякога 
в скута
на неозъзната, 
но всъщност любов,
която в съня ми 
безпътно се лута.
И вървя  
ръка за ръка
със надеждата празна 
за утре,
някъде 
в дом без врата
мойта вяра се спъна...
и срина.
Любовта ми остана 
за всичко.
От безмълвния крясък  
до шепот,
в който с шепи 
наливах си цветно
от вълшебство, 
което напивах.
Затова избуявам 
във огън
с този пламък, 
взривен от мечти,
и догарям, 
със капките сляла
небесата
във мойте очи...


© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??