Изненада
Реките се изливат бързо, монотонно,
тичаш да се скриеш - ще намериш ли подслон?
Сълзите са така солени,
давиш се в черен небосклон...
Бягаш все напред, а назад се връщаш...
Застигат те реките без пощада,
крещиш беззвучно, но няма кой да ти помага...
Сам си. Избърши сълзите, усмихни се,
защото в другия живот те чака изненада...