Jan 3, 2020, 10:13 AM

Изнервено

  Poetry » Other
690 8 18

Убивам се, с кафетата, цигарите.
И битките, все кауза пердута.
Диети нови, все заменят старите,
без сол, без сладко, кисело и люто.

И не е чудно, че съвсем найлонов е,
вкусът на хяба. Полуфабрикати.
Живея ли? Живот от полутонове,
почти любов, мечти почти крилати.

А плащам с истински сълзи. На касите.
Касиерът-дявол истини сумира.
На музата безкрили са Пегасите.
Живея май, но все ми се умира...

Прелива ми. Крещя. Негодувание.
Клюкарската ви клика пак ми "свети"...
Дебела съм. Затънала в незнание,
и глуха за добрите ви съвети!






 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...