3.01.2020 г., 10:13

Изнервено

688 8 18

Убивам се, с кафетата, цигарите.
И битките, все кауза пердута.
Диети нови, все заменят старите,
без сол, без сладко, кисело и люто.

И не е чудно, че съвсем найлонов е,
вкусът на хяба. Полуфабрикати.
Живея ли? Живот от полутонове,
почти любов, мечти почти крилати.

А плащам с истински сълзи. На касите.
Касиерът-дявол истини сумира.
На музата безкрили са Пегасите.
Живея май, но все ми се умира...

Прелива ми. Крещя. Негодувание.
Клюкарската ви клика пак ми "свети"...
Дебела съм. Затънала в незнание,
и глуха за добрите ви съвети!






 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...