3.01.2020 г., 10:13

Изнервено

685 8 18

Убивам се, с кафетата, цигарите.
И битките, все кауза пердута.
Диети нови, все заменят старите,
без сол, без сладко, кисело и люто.

И не е чудно, че съвсем найлонов е,
вкусът на хяба. Полуфабрикати.
Живея ли? Живот от полутонове,
почти любов, мечти почти крилати.

А плащам с истински сълзи. На касите.
Касиерът-дявол истини сумира.
На музата безкрили са Пегасите.
Живея май, но все ми се умира...

Прелива ми. Крещя. Негодувание.
Клюкарската ви клика пак ми "свети"...
Дебела съм. Затънала в незнание,
и глуха за добрите ви съвети!






 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...