Убивам се, с кафетата, цигарите.
И битките, все кауза пердута.
Диети нови, все заменят старите,
без сол, без сладко, кисело и люто.
И не е чудно, че съвсем найлонов е,
вкусът на хяба. Полуфабрикати.
Живея ли? Живот от полутонове,
почти любов, мечти почти крилати.
А плащам с истински сълзи. На касите.
Касиерът-дявол истини сумира.
На музата безкрили са Пегасите.
Живея май, но все ми се умира...
Прелива ми. Крещя. Негодувание.
Клюкарската ви клика пак ми "свети"...
Дебела съм. Затънала в незнание,
и глуха за добрите ви съвети!
© Надежда Ангелова Всички права запазени