Изневяра
Хладна вечер, ветровита нощ, мъгли,
природата вещае зло.
Небето - океан, звездите - котешки следи,
луната - счупено стъкло.
И те видяха лудото ми бягство
от реалността.
Как следвайки дяволския ти шепот,
напуснах света.
Потънах във твоите мрачни владения
с влудяваща наслада.
Като ново невинно жертвоприношение
на греховната ти клада.
Вкусът ти сладко-горчив ме изпълни,
не мога да се овладея.
С могъща сила се вливаш във мен,
докато не полудея.
Градиш наново рухналия ми свят,
говориш за щастливи дни.
Пристрастена съм към синьото в очите ти -
пак ме погледни!
Не искам от теб да си внимателен -
бъди какъвто си.
Вилней като хала във мене. Щетите
има кой да заличи.
© Павлина Ненова All rights reserved.
