Изобщо кой ти каза, че го можеш?
Как никога не ме похвали
и никога в мене не повярва,
а помниш ли това, което ми открадна
или и това забрави?
Аз казах ли ти, че не ставаш,
че думите, които редиш, са слаби?
Не ти го казах, за да не страдаш.
А ти?… Не, ти не го направи!
Учителят със времето остарява
и идеите му избледняват,
тогава ученикът го надминава
и само спомените за учителя остават.
Предай се гордо и спри да се самозабравяш -
не ти си този, който оценява.
Смали обема, не е нужно да прекаляваш!
Изкуството е ценност - то не се продава.
Таланти много, но най-добър е
не този, който може да говори,
а този, който винаги твори.
Макар и да не съм добра
в това, което правя,
куражът трябва да се дава
и път към нови върхове да се проправя!
Не спирай да твориш и ти,
макар да казват, че не можеш да го правиш.
Не те - ти трябва да решиш
дали с това ще можеш да се справиш.
И ако някой някога ти каже:
„Не ставаш. Изобщо кой ти каза, че го можеш?“
ти обърни се с усмивка и не вярвай…
Опитвай се, старай се, падай, ставай,
но никога не се предавай!
© Полина Петкова All rights reserved.
