29.05.2011 г., 11:37

Изобщо кой ти каза, че го можеш?

1.3K 0 2

Как никога не ме похвали

и никога в мене не повярва,

а помниш ли това, което ми открадна

или и това забрави?

Аз казах ли ти, че не ставаш,

че думите, които редиш, са слаби?

Не ти го казах, за да не страдаш.

А ти?… Не, ти не го направи!

Учителят със времето остарява

и идеите му избледняват,

тогава ученикът го надминава

и само спомените за учителя остават.

Предай се гордо и спри да се самозабравяш -

не ти си този, който оценява.

Смали обема, не е нужно да прекаляваш!

 

Изкуството е ценност - то не се продава.

Таланти много, но най-добър е

не този, който може да говори,

а този, който винаги твори.

Макар и да не съм добра

в това, което правя,

куражът трябва да се дава

и път към нови върхове да се проправя!

 

Не спирай да твориш и ти,

макар да казват, че не можеш да го правиш.

Не те - ти трябва да решиш

дали с това ще можеш да се справиш.

И ако някой някога ти каже:

„Не ставаш. Изобщо кой ти каза, че го можеш?“

ти обърни се с усмивка и не вярвай…

Опитвай се, старай се, падай, ставай,

но никога не се предавай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...