Изобщо не е време за поезия
Изобщо не е време за поезия,
а за безмилостна, жестока проза!
Дълбоко във душите ни се плези
и зъби зле прикриваната поза!
И днес – когато молива захващам,
за да надраскам два-три тъжни стиха,
аз знам добре – тепърва ще заплащам
за туй – че вярвах... А от мене криха!
С години чаках – дълго, мълчаливо,
дано се върне нещо от предишното...
Сега разбирам – всичко е лъжливо!
И миналото всъщност е излишно!
Кажете ми на мене – атеиста,
как да намеря път към нова вяра?
Когато всички станаха артисти
във роли на царе и на боляри?
Днес всеки има своя собствен Господ,
на който пали свещи и се кланя!
А аз се чувствам чужд – като на гости...
И сигурно... такъв ще си остана...
© Георги Ванчев All rights reserved.
