Изпих...
Изпих дела си и излюбих всичките мъже,
мнозина от които искам да забравя.
Макар да мислеха - морето е до колене -
те пак и в плиткото се давеха.
Не можех да спестя пари -
за дните черни. Все отлагах.
Камбаната звъни за път,
а мислите се преповтарят.
Товарът е един. И мой.
Вината винаги е същата.
Променлива луна във пик,
подир деня в съня се връща.
И никой не е съвършен.
И Господ е свидетел - нямам срама -
да свършвам и да почвам оня стих.
И да боли отново като рана.
© Христина Комаревска All rights reserved.
