Изпих...

27 jul 2010, 13:14

Poesía » Filosófica

1348 0 1

Изпих дела си и излюбих всичките мъже,

мнозина от които искам да забравя.

Макар да мислеха - морето е до колене -

те пак и в плиткото се давеха.

Не можех да спестя пари -

за дните черни. Все отлагах.

Камбаната звъни за път,

а мислите се преповтарят.

Товарът е един. И мой.

Вината винаги е същата.

Променлива луна във пик,

подир деня в съня се връща.

И никой не е съвършен.

И Господ е свидетел - нямам срама -

да свършвам и да почвам оня стих.

И да боли отново като рана.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.