Nov 26, 2014, 10:25 PM

Изписах, изпитах, усещам...

  Poetry » Other
1K 0 2

Изписах, изпитах и усещам,
това от преди и сега, както и за утре...
Денят е разпилян
и някак чужд за мен все още,
дали защото нощ сега
го прикрива в скута си среднощен...

Изстисках, изсмуках, оставих
и последната сълза докрай да изтече -
чужда, непозната, безпочвена едва ли не
дори за окото, от което бе родена
и потъна някак в себе си и в земята под краката ми,
световно непозната и неизвестна тя.

Изпилях, измолих, пренебрегнах
всичко, което остана отстрани.
Измих очите си, уж преродена,
но някак безсънна чаках деня.
Изписах, изпитах и усещам,
нищо не е както беше и преди.

 

25.11.2014 година
Галина Петрова Данкова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Данкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...