Изписах, изпитах, усещам...
Изписах, изпитах и усещам,
това от преди и сега, както и за утре...
Денят е разпилян
и някак чужд за мен все още,
дали защото нощ сега
го прикрива в скута си среднощен...
Изстисках, изсмуках, оставих
и последната сълза докрай да изтече -
чужда, непозната, безпочвена едва ли не
дори за окото, от което бе родена
и потъна някак в себе си и в земята под краката ми,
световно непозната и неизвестна тя.
Изпилях, измолих, пренебрегнах
всичко, което остана отстрани.
Измих очите си, уж преродена,
но някак безсънна чаках деня.
Изписах, изпитах и усещам,
нищо не е както беше и преди.
25.11.2014 година
Галина Петрова Данкова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Данкова Всички права запазени
