(из цикъла "Вицове в рими")
по идея на rajsun


Великият везир на падишаха
прочул се бе сред учените хора,
че техен покровител е. Заплаха
грозеше всеки, дръзнал да говори

против суфии, мъдри философи,
ваятели, поети, астрономи…
В палата си приемаше с любов и
дълбока почит страдащи и хроми.

Но най-желан от всички Настрадин
Ходжа бе, сред гостите в палата.
за него се твърдеше, че „един
по мъдрост е сред хората”. Пашата 

реши да го изпита, и задача
постави му: мъдрецът да открие
такова провинение, че начин
да бъде оправдано е да крие

във себе си причината за друго,
по-тежко провинение. Веднъж
в градината със своята съпруга
везирът бе, а ученият мъж

зад тях вървеше. И в нечакан миг
везирът сети как една ръка
за задника го сграбчи. „Хей, мръсник,
що правиш ти!? Сега ще отсека

ръката ти, нещастнико!” Извика
везирът бесен. „Моля, господарю,
помислих, че… простете на старика –
отвърна Настрадин – жена Ви барам!”