Jul 13, 2017, 6:27 PM  

Изпивах те цяла

  Poetry » Love, Erotic
1.4K 4 16

Изпивах те цяла

                          

Ръцете ми днес нежно пълзяха

рано сутрин по твоето тяло.

Две сърца в прегръдка се сляха,

от радост едното преляло.

 

Кожа копринена бавно докосвах,

взирах се в твоите топли очи

и сякаш само за теб омагьосвах

всичките слънчеви ранни лъчи.

 

Изпивах те цяла, преглъщах,

но още оставах си жаден…

Горещо пак те прегръщах,

бях към теб безпощаден…

 

До теб тази сутрин, любима,

да бъда бе неземна  наслада.

А ти бе прекрасна,  неотразима

с чаша кафе в ранна прохлада.

 

И за теб все още си мисля

развълнуван, с трепет в сърцето.

Жадно усещам твоята липса

и една празнота във ръцете…

 

                                                  13.07.2017 г.                Велин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Моя прекрасна, любима, благодаря ти за невероятната сутрин!

Comments

Comments

  • Да, Вили. Сега и аз се разхилих, ама яко. Нека да говорят троловете, те няма да развалят настроението на стиха и чувствата ми към това прекрасно момиче.
  • Троловете Велине са си казали думата.
    Сега се сетих за стиха за тях и пак умирам от смях
  • Благодаря на човека, който от завист или от злоба е сложил ниска оценка!!! Това наистина може само да ме радва!
  • Благодаря, Пепи, за прекрасния коментар! Не искам да изтрезнявам от нея!
    Благодаря ти, ЕЛ! Поздравчета и за теб!
  • Мноооооого, мнооого си пиян от любов! Вижда се и ако можеш, изобщо не изтрезнявай от това пиянство! Продължавай да пиеш!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...