Изплаках езеро, в което плуват лебеди..
Гора…
Пътечка…
Нежна хлад…
Една душа…
… зове зората.
На пейката всред сто листа,
тя чака самотата…
Свали тя маските,
да починат очите й
от изкривеното огледало
на мечтите й…
Свали бронежилетката,
която пазеше я, дето
все още беше цяло в ней сърцето…
Уви, тя бе фалшификат…
Раниха я…
И шепне тя за своята тъга…
Разказва уморено на ангели в нощта…
Разказва тихичко и плаче…
И плача с нея аз…
Познах се в болката й…
До нея бях…
Да можех сили да й дам...
ала не можех…
Приседнах до една върба
и с пръсти ровех в пръстта,
да върна трошиците остнало сърце,
но не успях…
Изрових яма и ридах…
Напълних я… с тъга…
Изплаках езеро…
в което плуват лебеди…
19.03.2008
© Ем All rights reserved.
