Sep 21, 2010, 11:00 PM

Изплакани чудеса 

  Poetry » Love
2176 0 35
                    На Елица Ангелова
                     
     
Животът ми бе низ от чудеса...
И ща не ща, ще трябва да изплача
прибраната на кок от теб коса,
очите ти мънистени из здрача.

Додето ти потрепваш нейде цвят -
глухарче крехко, вейнато над бездна,
настръхнал спомен като лешояд
разкъса паметта ми и изчезна.

И нито знак, ни вест от теб, ни кост.
Би чула, ако бе дори и мъртва,
как с вик, по-остър от рога на лос,
среднощем самотата ти разкъртвам.

Но ти мълчиш. Намръщена и зла,
като в ковчег душата ми се мята,
че ти ù даде някога крила...
преди да ù отнемеш свободата...

 

© Ивайло Терзийски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасно...
  • Стила ти е смайващ ! Поздрави
  • Ех, птици:

    galenaGV (Галена Воротинцева)
    goredoly (Миглена Цветкова)
    mariankrystev (Мариан )
    LeChevalier (Тошко )
    andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    Galina-preslav (Галина Преславова
    странница (Сеси )
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    baijim (Бай Джим)


  • Тихичко, на пръсти, с почит и преклонение пред това слово! Великолепно е, Бароне! На фината ти душа точно такова крепко перо й трябва - да ниже думите и да ги превръща в незабравими изповеди, които топлят, приоБщават, вълнуват и пренастройват душевния мир на човека. Поздравления за теб и за музата, вдъхновила пезкошните ти стихове!
  • Като не ми стигат думите???
    Винаги съм ти се възхищавала!
  • Да се разпиша и аз
  • Чудесен стих, Иво!
    Великолепна поезия!
    Поздрави!
  • Разкошен стих! Поздрави!
  • И аз съм тук, бях най-отзад на всички, които те поздравяваха с аплодисментите си,но дойде и моят ред да ти поднеса възхищението си с реверанс, Бароне!Какво ли е да си глухарче в душата на Поет като тебе!?
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
    Здравей, Бароне!
  • Красиви чудеса:

    svetlanal (Светлана Лажова
    линасветлана (Светлана Караколева
    gashoka (Галина Вълчева
    dar4e_to (Дарина Дечева
    kapito (Стела Ангелова
    tania72_1972(Таня Георгиева
    sunffloers (Галя Мяховска
    poeta (Илко Илиев
  • И аз останах бездумна.
  • ... когато ми се четат нежни чувствостишия идвам Тук... образи-лавини, които пътуват към върха и необята...!
  • Прекрасно посвещение!Поздрав!
  • Възторжена прегръдка за:

    airiskra (Искра Радева)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    ZAGORA (Диана Кънева)
    krami (Красимира Михайлова)
    foxy_fox91 (Теодора Арнаудова)
    Eia (Росица Танчева)
    radenko (Радко Стоянов)
    charodeika (Неделина Стоева)
    враната (Маргарита Василева
    SAS (Селвер
  • Красиво изплакани чудеса!!!
  • От твоята поетична аудитория човек и да си тръгне пак би се върнал, Иво-гостоприемен, образен,наситен с човещина и съпричастност свят никой не би напуснал задълго. Здравей! Сърдечни поздрави и плодно поетично есенно равноденствие
  • Възторжен поздрав, приятели мои:

    zelena (Силвия Райчева
    valia1771 (Ивон
    plami-6 (Плами
    voda (Елица Ангелова
    gerrda (Геновева Христова)
    Lovewear (Пепър Формаджи
    bojilova1 (Петя Божилова
    lips_of_angels (Емилия Найденова)
    yotovava (Валентина Йотова)
  • "...как с вик, по-остър от рога на лос,
    среднощем самотата ти разкъртвам..."
    !!!
  • "как с вик, по-остър от рога на лос,
    среднощем самотата ти разкъртвам."
    !*
    Поздрав и на двама ви!
  • Как само си го вейнал,ти-чудо над чудесата!
  • Прекрасен стих!Изящни сравнения!
    А,свободата е до толкова ,доколкото си позволим ние самите.
  • "че ти ù даде някога крила...
    преди да ù отнемеш свободата..."
    ...
  • !!! Много хубаво...
  • Чудесно посвещение! Поздрав за хубавия стих!
  • Ив, жаден си! ОбезВоднен ( малка закачка )

    Как да коментирам поезията ти!!! Извираща отдълоко, живителна за сетивата !
    Всеки път те попивам с наслада
  • ...като вино от глухарчета!
  • Много е хубав!
  • Страхотен, запомнящ се стих!!!
  • Вечност или миг, щом една любов е дарила крила, тя е чудо.
    Финалът по уникален начин свързва понятията "крила" и "отнета свобода"
    Внушава идеята, че любовта е полет - в душата на Другия; че човек е истински свободен, само когато обича...


    Благодаря ти, Ивайло!
    Опитах се да отговоря на този мил жест със стиха си "Балада".
    Посветени или не, твоите стихове са за мен постоянен извор на вдъхновение.
    И съм необикновено щастлива, че те познавам - като Поет и Личност.
    С най-топлата усмивка, която мога да имам, ти изпращам моите далечни поздрави!






  • "...че ти ù даде някога крила...
    преди да ù отнемеш свободата..."

    ......................................................................

  • великолепен стих, чудесно посвещение!
  • Много ми харесаха сравненията.
  • Мълчи ми се. Много хубав стих!
  • ех, Ковачо, думи - птици!
Random works
: ??:??