Изплуване
Събирах думи в празни листи,
за да запълня празнотата.
Себенамразвах се,
за да раздавам
от шепота си на душата.
Пришивах времето в очите
с разкъсаните облаци
в зениците
и навалявах се във нощите
с забити нокти в дланите.
Посрещах утро недоносено
от мисли и терзания
и влизах като сянка
в дните си,
за да пребъда във мълчания.
А вътре в мен... в дълбокото,
удавена притихна
същността ми,
не търсеща илюзии, а истина,
с която да превържа рани.
А истините се светлееха
в отвор на кладенчова песен,
бълбукаха извън пределите
на този свят в представите.
Със неуморното трептене
на крилата си
и полета на птичата си песен.
Със истината свята на сърцето си,
изплувах в златната си,
чудна есен...
И утрото просветна във доверие.
Денят ми, слънцето го освети.
В пречистените мисли, без съмнения
пак плувам в чисти, изворни води.
за да запълня празнотата.
Себенамразвах се,
за да раздавам
от шепота си на душата.
Пришивах времето в очите
с разкъсаните облаци
в зениците
и навалявах се във нощите
с забити нокти в дланите.
Посрещах утро недоносено
от мисли и терзания
и влизах като сянка
в дните си,
за да пребъда във мълчания.
А вътре в мен... в дълбокото,
удавена притихна
същността ми,
не търсеща илюзии, а истина,
с която да превържа рани.
А истините се светлееха
в отвор на кладенчова песен,
бълбукаха извън пределите
на този свят в представите.
Със неуморното трептене
на крилата си
и полета на птичата си песен.
Със истината свята на сърцето си,
изплувах в златната си,
чудна есен...
И утрото просветна във доверие.
Денят ми, слънцето го освети.
В пречистените мисли, без съмнения
пак плувам в чисти, изворни води.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
