Изпонарязано
Той ú каза, че я обича,
а тя плахо се взря в сърцето си.
Повдигна клапите, влезе
в артериите,
обиколи панически вените.
Броди в тъмните му усои,
върна се до предишни животи.
Търсеше символи за прераждане
под раните от стари любови.
Молеше се да е останала ивица
съвсем девически непокътната.
И тогава видя прорезите-
нищо и никакви, но отблъскващи.
Прималя ú и презглава се втурна
да ги премахне, да заличи следите.
Та кой нормален ще я поиска
с това мръсно сърце, разнебитено!
Търка гневно, до посиняване.
Поражението я разплака.
А той ú каза че я обича
заедно с него, изпонарязаното.
© Ирина Колева All rights reserved.
