Изповед
Част съм от диханието твое
и от слънчевия лъч, обагрен с нежност.
Във дъгата феерична,
дето гали твоя взор, съм.
Може би съм част от вечност,
звъннала в тишината.
В мечтанието твое пак съм аз -
почти незрима.
Твоят пулс гори в мене,
а изгаряш ме с поглед.
Пепел тиха под нозете -
аз съм пак в твоя път.
Искам да съм всичко твое -
плът и кръв, душа и мисъл.
Ще живея аз чрез тебе,
даже да е спомен само.
Ние навярно ще отминем,
но мигът остава вечен.
Любовта ми тъй е тежка
и е някак непонятна,
но усмихвай се, когато
разбереш, че те обичам,
а пък аз ще си поплача,
че не зная да обичам.
Трудно е дори да вярваш
как е тъжна любовта ми,
щастието се понася
не по-леко от тъгата.
Може би, защото то е
толкоз трудно уловимо
и дори като мъглата
е едва забележимо.
Ти навярно се досещаш -
крехко е и е чупливо.
Нежността си ти дарявам,
тя е святата ми сила,
после облаче ще стана,
но мигът ни ще го има.
Аз съм мъничка частица
от вселена необхватна
и вселена ще ми стане
твоят свят и любовта ти.
© Златка All rights reserved.
