Martin_Red (Златка)
5 25
May 15, 2008, 9:03 PM

Изповед 

  Poetry » Love
1097 0 7

Част съм от диханието твое

и от слънчевия лъч, обагрен с нежност.

Във дъгата феерична,

дето гали твоя взор, съм.

Може би съм част от вечност,

звъннала в тишината.

В мечтанието твое пак съм аз -

почти незрима.

Твоят пулс гори в мене,

а изгаряш ме с поглед.

Пепел тиха под нозете -

аз съм пак в твоя път.

Искам да съм всичко твое -

плът и кръв, душа и мисъл.

Ще живея аз чрез тебе,

даже да е спомен само.

Ние навярно ще отминем,

но мигът остава вечен.

Любовта ми тъй е тежка

и е някак непонятна,

но усмихвай се, когато

разбереш, че те обичам,

а пък аз ще си поплача,

че не зная да обичам.

Трудно е дори да вярваш

как е тъжна любовта ми,

щастието се понася

не по-леко от тъгата.

Може би, защото то е

толкоз трудно уловимо

и дори като мъглата

е едва забележимо.

Ти навярно се досещаш -

крехко е и е чупливо.

Нежността си ти дарявам,

тя е святата ми сила,

после облаче ще стана,

но мигът ни ще го има.

Аз съм мъничка частица

от вселена необхватна

и вселена ще ми стане

твоят свят и любовта ти.

© Златка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??