Изповед
До днес не съумях добри дела да сторя,
животът ми отмина, дорде те опознах.
Със низките си страсти, докато се преборя,
безспирно трупах грях след грях.
Във тясната килия на моето спасение
приспивах грешни мисли с молитва на уста,
но се отдавах страстно на праведни видения,
които неусетно въвличат в пропастта.
Незнаещ що е болка, свирепо отмъщавах,
жестоко нараняван, забравял съм за мъст.
На чуждите аз обич със шепите раздавах,
най-близките отминах - понесъл своя кръст.
Една любов съм имал и хиляди надежди.
На вярата изменях и ставах неин роб.
Просията редувах със царските одежди,
бях благороден рицар и жалък, подъл сноб.
Смирено горд, застанал пред Твоето величие,
сега съм безтелесен, тъй призрачен и лек.
В съдбовния си миг съм странно безразличен,
бях праведен, бях грешен и може би - човек.
© Пламен Рашков All rights reserved.
