Изповед

Отдавна виждам – даже не съм млад,

напразно е за младост да мечтая. 

В душата вече вее хлад,

приготвям се да дойде края. 

Любов, ти бе за мене рая, 

слуга ти бях през  целия живот. 

Да имах два живота, зная – 

бих пазил те като безценен плод.

Ти сладка бе, си го признавам,

но ползвах те като трамвая. 

Сега отново се надявам 

да донесеш за мен омая. 

За теб е, може би, все тая 

кеф да направиш на старик!

Все пак магия ще ти бая –

да ми доставиш този миг!