Изповед
Живеех дълго с детските мечти
и мислех, че животът е игра,
но скоро всичко в миг се промени,
друга е моята съдба.
В този свят забързан, натоварен,
всеки следва своя път,
а аз унесен, леко и нехаен,
забравям своя кът.
Кът, който трябва да създавам
нейде в този свят
и хората с обич да дарявам,
които неотлъчно все до мен стоят.
Отговорностите вече да поема,
в лице да се изправя със съдбата,
смел да бъда и решения да взема
и успешно да се справя със нещата.
И никак не е лесно,
щом накуп се всичко събере,
когато мислиш, че е грешно
дълга да следваш, който те зове.
Да се откъснеш от смисъла
на своя живот - трудно,
но неизбежно...
Съжалявам.
© Николай Илиев All rights reserved.
