Изповед
Понякога обичам самотата.
И сгушвам се в топлата й гръд.
Отпускам се и се потапям,
във спомени, в отминалите дни.
Понякога обичам тишината.
И полъха на тихия ветрец.
И късно вечер, взирайки се в мрака,
в безкрая с хиляди звезди.
Понякога обичам да се питам:
Къде си в този миг?
Добре ли си? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up