Изповед на една глухоняма
Не чувам твоите думи...
Не мога да ти говоря...
Но най-фино съм настроила сетивата си...
Усещам полъха на изреченото...
Виждам те...
и с блясъка на очите си ти отговарям...
Мога да разказвам с пръстите -
при допир ще усещаш
всеки мой нюанс в ритъм с твоя...
Искаш ли?
© Павлина Петрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздравления