Изповед на поетеса
Не просто съм жена, а поетеса...
и нижа в рими - мисли от сърце,
написаното знае си адреса,
играе моливът във моите ръце.
Не искам да съм тъжна, но боли...
Щом стихове такива се занижат,
пробито е сърцето и кърви...
А думите при мене рани ближат.
Изливам си душата на листа,
сълзите тежки вече дупки правят,
със стих изплакан блясва съвестта,
пред тежък съд дори да ме изправят.
А дума казана е като хвърлен камък.
Написаното - два пъти тежи...
Зазидана във собствения замък
от стихове... душата ми твори!
Прегръщам музата, на прага щом почука,
охотно я посрещам у дома,
доволна, че издуха прахоляка
пред моята забравена врата.
И с тази моя изповед на поетеса
завеса вдигнах пред разголена душа,
открила думичките истински къде са -
не се срамувам да се съблека...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
