Когато се реших
да те загубя,
открих, че любовта
си има свое име
и в своя дневник от
безкрайно син ахат
си е записала
и твоето, и мойто име -
''те ще се обичат''.
Тогава въздухът преливаше
от аромат и
осъзнах какво е
да си половината от цялото,
когато цялото се е събрало -
видях се нова,
видях незримото,
то е новият
живот.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
