Когато се реших
да те загубя,
открих, че любовта
си има свое име
и в своя дневник от
безкрайно син ахат
си е записала
и твоето, и мойто име -
''те ще се обичат''.
Тогава въздухът преливаше
от аромат и
осъзнах какво е
да си половината от цялото,
когато цялото се е събрало -
видях се нова,
видях незримото,
то е новият
живот.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
